Трагичната история на един кралски секс символ: принц Уилям от Глостър
Някои го познават като „ другия принц Уилям “, на който принц Чарлз кръщава своя първороден наследник, и като първия братовчед на Елизабет Втора, други го разказват като буен изследовател на мощни чувства, трети чуват за него за първи път. Две неща обаче са сигурни – този талантлив мъж с непокорен дух си отива твърде рано, а историята му не може да остави никого безучастен. Но дано стартираме изначало.
Принц Уилям от Глостър (Уилям Хенри Андрю Фредерик) е роден на 18 декември 1941 година в Хадли Комън, Хартфордшир. Баща му е принц Хенри, херцог на Глостър, третият наследник на Джордж V и кралица Мария. Майка му е Алис, херцогиня на Глостър, третата щерка на 7-мия херцог на Бъключ и лейди Маргарет Бриджман. Неговият брат е принц Ричард, който понастоящем е 76-годишният херцог на Глостър – купата, която се полагаше на Уилям като първородно дете. По време на раждането си той е четвърти по ред за трона и девети по ред сега на гибелта си.
През 1947 година принц Уилям е паж на братовчедка си принцеса Елизабет на сватбата ѝ с принц Филип. Другият паж е принц Майкъл от Кент.
Когато пораства и се трансформира в млад и кадърен мъж, взема решение, че не желае да следва кралския етикет. Желанието му за завършения и воденето на естествен метод на живот надвива. Така той става вторият член на британското кралско семейство, който работи в държавната служба или в дипломатическата работа (първият е чичо му принц Джордж, херцог на Кент).
Getty
Присъединява се към Службата на Британската общност през 1965-та и е командирован в Лагос като трети секретар на британската висша комисия. След три години се реалокира в Токио като втори секретар в британското посолство. Там се среща с любовта на живота му, само че за нея ще ви разкажем повече след няколко абзаца.
Според кралските специалисти работата му надалеч от кралските задължения му доставя истинско наслаждение. Нещо повече, той става прочут като кралския Джеймс Бонд – прелъстителен, образован, дръзновен, самоуверен и с неумирим авантюристичен дух. Неслучайно е мощно идеализиран от младия принц Чарлз, който вижда в него съвършения по-възрастен братовчед и образец за подражателство.
През 1970-та здравето на татко му става все по-критично след прекарани инсулти. Уилям няма различен избор, с изключение на да се откаже от дипломатическата работа и да се върне във Англия, с цел да се грижи за имението на татко си, и, както самичък се показва, „ да стане кралски принц на цялостен работен ден “ . През идващите две години управлява имението Барнуел и стартира да извършва публични отговорности като член на кралското семейство.
Освен че поема доста задължения, които татко му към този момент не може да извършва, Уилям става президент на Асоциацията на последователите на Националната ски федерация, Обществото на Магдалена (Кеймбридж), Туристическия съвет на Източен Мидландс и Кралското африканско общество. Неговият патронаж включва Кралския антропологичен институт на Англия, Британското общество за проучване на учебните заведения и обществото за запазване на железниците в Талилин. Служи и като държавен консултант при отсъствието на своята братовчедка, кралицата.
Принцът непрекъснато e описван от приятелите му като авантюрист (почти до безразсъдство), топъл, гальовен и извънредно великодушен. Но от всичките му качества най-често споменавана е лоялността му към приятелите. Разбира се, неговият статус също оставя отпечатък върху личността му, понякога е описван и като „ изтощителен егоист “.
За разлика от множеството кралски фамилии, поддържа прелестни и топли отношения и с двамата си родители. За майка си казва: „ Тя е човешко създание и би трябвало да има някои дефекти. Ако ме питате мен, ще кажа, че тя няма никакви. “ Също толкоз мощно обича и баща си. Разказва, че татко му не е могъл да бъде доста благополучен като млад поради строгото образование, което получава, и тъкмо по тази причина му е доста признателен за свободата, която получава през целия си живот.
В живота му идва жена, за която има намерение да се ожени, само че съгласно кралския етикет тя не е подобаващ избор. Среща я в Токио през 1968 година. Любовта е от пръв взор, мощна и изпепеляваща. Името на щастливката е Зузи Старклоф – някогашен модел и стюардеса.
Въпреки хипотетичното отвращение на висшите членове на кралското семейство да одобряват съществено връзката на Уилям със Старклоф, стандартите във връзка с брака в кралското семейство по това време към този момент не са толкоз строги, колкото са били. Принцеса Маргарет, въпреки и да не окуражава Уилям, въпреки всичко му съчувства в това отношение и му споделя да „ изчака малко “ и „ да види по какъв начин ще се развият нещата с напредъка на времето “, откакто се върне във Англия.
След като се връща в Англия, Старклоф отива при фамилията на Уилям в имението Барнуел, където родителите му я посрещат топло и гостоприемно. Намеренията на Уилям към нея обаче остават неразбираеми.
В годината на гибелта си той дава изявление на Одри Уайтинг за Sunday Mirror, в което декларира, че в случай че в миналото се ожени, ще направи това с жена, освен подобаваща за него, само че и в „ очите на другите членове на фамилията ". Някъде по това време стартира връзка с Никол Сиеф, която има двама сина от някогашния си брачен партньор Джонатан Сийф.
Лицензиран водач и президент на Британския център за лека авиация, принц Уилям има няколко самолета и взе участие в надпревари за любителско въздушно шоу. На 28 август 1972 година той се състезава в " Goodyear International Air Trophy " близо до Уулвърхемптън с Вирел Мичъл – водач, с който принцът постоянно лети – посочен като пасажер.
Малко след излитането им и на доста ниска височина, Piper Cherokee рязко се наклонява към пристанището, с рисково увеличение на скоростта на завой и надлежно губи височина. Крилото удря в дърво, а самолетът губи надзор, прекатурва се и се разрушава в земен бряг, избухвайки в пламъци. Катастрофата се случва пред 30 000 фенове, преодоляването на огъня лишава два часа, а телата са разпознати при следствието на идващия ден.
Баща му, принц Хенри, е в толкоз неприятно здраве по това време, че майка му се поколебава дали въобще да му заяви трагичната вест. По-късно тя признава в записките си, че не го е направила, само че той може да е научил за гибелта на сина им от телевизионното отразяване на случая.
Принц Уилям е заровен в Кралското гробище във Фрогмор. Общообразователното учебно заведение в Oundle, което той открива през 1971 година, е преименувано на учебно заведение " Принц Уилям " в негова чест.
Getty
Принц Уилям от Глостър (Уилям Хенри Андрю Фредерик) е роден на 18 декември 1941 година в Хадли Комън, Хартфордшир. Баща му е принц Хенри, херцог на Глостър, третият наследник на Джордж V и кралица Мария. Майка му е Алис, херцогиня на Глостър, третата щерка на 7-мия херцог на Бъключ и лейди Маргарет Бриджман. Неговият брат е принц Ричард, който понастоящем е 76-годишният херцог на Глостър – купата, която се полагаше на Уилям като първородно дете. По време на раждането си той е четвърти по ред за трона и девети по ред сега на гибелта си.
През 1947 година принц Уилям е паж на братовчедка си принцеса Елизабет на сватбата ѝ с принц Филип. Другият паж е принц Майкъл от Кент.
Когато пораства и се трансформира в млад и кадърен мъж, взема решение, че не желае да следва кралския етикет. Желанието му за завършения и воденето на естествен метод на живот надвива. Така той става вторият член на британското кралско семейство, който работи в държавната служба или в дипломатическата работа (първият е чичо му принц Джордж, херцог на Кент).
Getty Присъединява се към Службата на Британската общност през 1965-та и е командирован в Лагос като трети секретар на британската висша комисия. След три години се реалокира в Токио като втори секретар в британското посолство. Там се среща с любовта на живота му, само че за нея ще ви разкажем повече след няколко абзаца.
Според кралските специалисти работата му надалеч от кралските задължения му доставя истинско наслаждение. Нещо повече, той става прочут като кралския Джеймс Бонд – прелъстителен, образован, дръзновен, самоуверен и с неумирим авантюристичен дух. Неслучайно е мощно идеализиран от младия принц Чарлз, който вижда в него съвършения по-възрастен братовчед и образец за подражателство.
През 1970-та здравето на татко му става все по-критично след прекарани инсулти. Уилям няма различен избор, с изключение на да се откаже от дипломатическата работа и да се върне във Англия, с цел да се грижи за имението на татко си, и, както самичък се показва, „ да стане кралски принц на цялостен работен ден “ . През идващите две години управлява имението Барнуел и стартира да извършва публични отговорности като член на кралското семейство.
Освен че поема доста задължения, които татко му към този момент не може да извършва, Уилям става президент на Асоциацията на последователите на Националната ски федерация, Обществото на Магдалена (Кеймбридж), Туристическия съвет на Източен Мидландс и Кралското африканско общество. Неговият патронаж включва Кралския антропологичен институт на Англия, Британското общество за проучване на учебните заведения и обществото за запазване на железниците в Талилин. Служи и като държавен консултант при отсъствието на своята братовчедка, кралицата.
Принцът непрекъснато e описван от приятелите му като авантюрист (почти до безразсъдство), топъл, гальовен и извънредно великодушен. Но от всичките му качества най-често споменавана е лоялността му към приятелите. Разбира се, неговият статус също оставя отпечатък върху личността му, понякога е описван и като „ изтощителен егоист “.
За разлика от множеството кралски фамилии, поддържа прелестни и топли отношения и с двамата си родители. За майка си казва: „ Тя е човешко създание и би трябвало да има някои дефекти. Ако ме питате мен, ще кажа, че тя няма никакви. “ Също толкоз мощно обича и баща си. Разказва, че татко му не е могъл да бъде доста благополучен като млад поради строгото образование, което получава, и тъкмо по тази причина му е доста признателен за свободата, която получава през целия си живот.
В живота му идва жена, за която има намерение да се ожени, само че съгласно кралския етикет тя не е подобаващ избор. Среща я в Токио през 1968 година. Любовта е от пръв взор, мощна и изпепеляваща. Името на щастливката е Зузи Старклоф – някогашен модел и стюардеса.
Въпреки хипотетичното отвращение на висшите членове на кралското семейство да одобряват съществено връзката на Уилям със Старклоф, стандартите във връзка с брака в кралското семейство по това време към този момент не са толкоз строги, колкото са били. Принцеса Маргарет, въпреки и да не окуражава Уилям, въпреки всичко му съчувства в това отношение и му споделя да „ изчака малко “ и „ да види по какъв начин ще се развият нещата с напредъка на времето “, откакто се върне във Англия.
След като се връща в Англия, Старклоф отива при фамилията на Уилям в имението Барнуел, където родителите му я посрещат топло и гостоприемно. Намеренията на Уилям към нея обаче остават неразбираеми.
В годината на гибелта си той дава изявление на Одри Уайтинг за Sunday Mirror, в което декларира, че в случай че в миналото се ожени, ще направи това с жена, освен подобаваща за него, само че и в „ очите на другите членове на фамилията ". Някъде по това време стартира връзка с Никол Сиеф, която има двама сина от някогашния си брачен партньор Джонатан Сийф.
Лицензиран водач и президент на Британския център за лека авиация, принц Уилям има няколко самолета и взе участие в надпревари за любителско въздушно шоу. На 28 август 1972 година той се състезава в " Goodyear International Air Trophy " близо до Уулвърхемптън с Вирел Мичъл – водач, с който принцът постоянно лети – посочен като пасажер.
Малко след излитането им и на доста ниска височина, Piper Cherokee рязко се наклонява към пристанището, с рисково увеличение на скоростта на завой и надлежно губи височина. Крилото удря в дърво, а самолетът губи надзор, прекатурва се и се разрушава в земен бряг, избухвайки в пламъци. Катастрофата се случва пред 30 000 фенове, преодоляването на огъня лишава два часа, а телата са разпознати при следствието на идващия ден.
Баща му, принц Хенри, е в толкоз неприятно здраве по това време, че майка му се поколебава дали въобще да му заяви трагичната вест. По-късно тя признава в записките си, че не го е направила, само че той може да е научил за гибелта на сина им от телевизионното отразяване на случая.
Принц Уилям е заровен в Кралското гробище във Фрогмор. Общообразователното учебно заведение в Oundle, което той открива през 1971 година, е преименувано на учебно заведение " Принц Уилям " в негова чест.
Getty Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ